Търсят се комисари
Кадровата банка на ГЕРБ и на патриотите кънти на кухо. Този тежък дефицит е една от аргументите в редица значими държавни органи да се заседяват хора с от дълго време изтекли мандати - просто няма кой да ги замести. Експертите, за които честност и морал не са просто думи и които държат на реномето си, не желаят да стават прислужници на мощните на деня и да извършват мръсни поръчки. И въпреки Бойко Борисов да е уверен, че и магаре може да направи депутат/министър, въпреки всичко за шефовете на организации и комисии има набор от критерии, които осел не може да покрие. Освен това жадните за високи постове сега са се снишили, защото идат избори, властта може да се смени и не се знае какво ще й хрумне на новата ръководеща настройка, а никой не желае да си купува фабрика на 8 септември.
От миналата година се разгорещяват пристрастеностите към стратегическата Комисия за енергийно и водно контролиране . Там още напролет трябваше да има съществено обновяване, защото мандатите на ръководителя Иван Иванов и на още четирима от 9-членната комисия изтекоха на 2 април. Тогава самият проф. Иванов съобщи, че той самият не желае още един мандат. Но ГЕРБ и патриотите не реагираха. През юни ненадейно стана напечено - премиерът Борисов се ядоса и се закани да уволни управлението на КЕВР (с изтеклите мандати!). Зевсовият му яд кипна, откакто от енергийния регулатор пристигна анонс, че парното ще нараства, и народът взе да недоволства, че сметките порастват и че обещаваното персонално от премиера поевтиняване в действителност се оказва повишение. След експлоадирането на Борисов парламентът най-сетне задвижи процедурата за избор на нови комисари. Започна
мъчителна селекция с издигане и отдръпване на претенденти,
с смяна на разпоредбите за избор в крачка и с взаимни обвинявания в порочно кадруване - този номиниран бил човек на Делян Пеевски, различен на Христо Ковачки, трети... Накрая се получи се нещо като " клан-клан-недоклан " - депутатите избраха трима нови членове на КЕВР (всъщност двама от старите членове получиха нови петгодишни мандати), само че не съумяха да назначат нов ръководител и член на комисията за енергийния сектор (никой от номинираните не получи задоволително гласове). Така проф. Иван Иванов и Евгения Харитонова посрещнаха Нова година на старите си постове с изтекли преди осем месеца мандати.
В Закона за енергетиката ясно написа: " Изборът на нови членове на КЕВР се създава не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди приключването на мандата на настоящите членове ". Но очевидно ръководещите считат, че законите би трябвало да се съблюдават единствено от управляваните.
А значимите кадрови решения очевидно стават все по-голяма повинност за Борисов и сътрудниците му, тъй като
изтеклите мандати към този момент се трансформират в продължителен проблем
Председателят на Комисията за контролиране на известията Веселин Божков престоя на поста си цели три години и половина след приключването на мандата, до момента в който му търсеха правоприемник.
Шефът на Агенцията за нуклеарно контролиране Лъчезар Костов също се задържа прекалено на поста си - две години и от горната страна след края на мандата. АЯР е организацията, която издава лицензите за нуклеарните планове - за площадки, за мощности, за АЕЦ " Белене " и за АЕЦ " Козлодуй ". С АЯР смешка не трябва, ГЕРБ и патриотите го знаят и това очевидно ги затрудни в избора. Но по Коледа се случват чудеса и не щеш ли държавното управление най-сетне намери нов ръководител - на съвещанието си на 23 декември реши да назначи отпред на АЯР Цанко Бачийски, дълготраен кадър на АЕЦ " Козлодуй ". Една от аргументите за неочакваното разбързване евентуално е наказателната процедура, която Европейска комисия стартира против България поради несвършена от нуклеарната организация работа.
Но за промяна на върха в Комисията за отбрана на потребителите времето не стигна. Мандатът на сладкодумния председател на КЗП Димитър Маргаритов официално завърши преди половин година - в края на юни 2020-а, само че ръководещите нехаят. Всъщност не е чудно, че Борисов и компания не бързат да го сменят (или преназначат) - Маргаритов наистина е цвете на фона на предходния началник на тази комисия. А и по-подходящ очевидно не могат да намерят.
Комисията за отбрана на персоналните данни също е с " баято " управление. Председателят на комисията Венцислав Караджов и четиримата членове на комисията бяха определени от Народното събрание през април 2014 година за 5-годишен период. Управляващите май се чудят да им поверят ли нови мандати, или да им търсят наследници. " Сега " попита държавното управление по кое време ще внесе номинации в Народното събрание и кого ще предложи. Пресслужбата на Министерски съвет отговори, едвам отбие номера: " Практиката през годините демонстрира, че другите държавни управления оферират на Народното събрание нов състав на КЗЛД след приключването на петгодишния период. Към сегашния миг, без значение от епидемиологичната конюнктура, се работи по оферти за нов състав ".
Още напролет на предходната година изтекоха и мандатите на инспекторите към Висшия правосъден съвет отпред с основния инспектор Теодора Точкова. Парламентът даже не е разкрил процедурата за издигане на кандидатури. Неотдавна Съюзът на съдиите за повторно напомни на депутатите, че бавят избора. А ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов изиска оставката на Точкова - не поради изтеклия й мандат, а поради абсурда " ЦУМ-гейт ", в който преди дни се удостовери с публични документи, че . А Точкова даже нямаше смелостта да се изправи и да отбрани дейностите си пред Висш съдебен съвет, въпреки и болшинството в съвета да ѝ адвокатства безусловно.
В момента ГЕРБ и патриотите имат други цели - заети са да оцеляват на инат на коронавирус рецесията, на леви и десни неприятели и на атакуващия ги по всички флангове президент. И явно не им се занимава с изтекли мандати и тегави кадрови въпроси.
Но има една комисия, чийто
настоящ състав е толкова скъп за управляващите,
че се готвят да го запазят чак до 2030 г. Това е Комисията за защита на конкуренцията , ръководена от Юлия Ненкова. Малко преди Коледа министърът на стопанската система пусна за публично разискване законопроект, който планува удължение на мандатите на комисарите по конкуренцията от 5 на 7 години и връща възможността да повторят мандатите си. Според настоящия закон Ненкова и сътрудниците й би трябвало да приключат работата си в Комисия за защита на конкуренцията през юни. Кое ги прави толкоз скъпи, та се предлага бетонирането им на постовете за дълги години?
Често се разяснява, че председателката на Комисия за защита на конкуренцията Юлия Ненкова е майка на младия депутат от ГЕРБ Александър Ненков. Но кариерата на тази дама е обвързвана с ГЕРБ още от зората на партията. Тя беше юристка в Столичната община, когато кметът Бойко Борисов я направи своя заместничка. После Юлия Ненкова оглави Надзорния съвет на Агенцията за приватизация - в интервал, в който приватизация към момента имаше. А през 2016 г. ГЕРБ я издигна за ръководител на Комисия за защита на конкуренцията.
Като бухалки
По закон държавните регулатори са самостоятелни. Идеята е парламентът/респективно държавното управление да избират допустимо най-качествените кадри за ръководители, а те на собствен ред да управляват и надзирават независимо и тъкмо, без да се въздействат от политическата обстановка и без да извършват прищевките на ръководещите. Това е и повода да има мандати – с цел да не може властта да сменя заемащите основни постове като носни кърпички. Всичко това обаче е единствено на хартия, а действителността е толкова различна, че роди крилата мисъл, че у нас регулаторите са самостоятелни, тъй като от тях нищо не зависи - решенията се взимат от шепа хора, окупирали върха на властовата пирамида. Именно тази " самостоятелност " докара до рискова разновидност -
държавните контролни органи се изродиха в бухалки против непослушните
и недолюбващи мощните на деня и в стабилен заслон за греховете на " вярно насочените ".
Миналото лято се появи запис на телефонен диалог, в който глас, мощно напомнящ на премиерския, обяснява по какъв начин ще размаже някой, който не се преценява с волята му, като за задачата е впрегната Комисията за финансов контрол (КФН). Записът се оказа от времето, когато финансовата група " Еврохолд " изиска да придобие активите на ЧЕЗ в България. Прокуратурата не изключително драговолно се зае да ревизира записа със заканите и съумя да замете абсурда. А " Еврохолд " в действителност се оказа обект на инспекция, КФН откри неизвестно какви " ужасни " неща и изпрати отчета си в прокуратурата и в ДАНС, с което пося тежки подозрения. Освен това " разкритията " на финансовия контрол дадоха коз на другия регулатор да пореже " Еврохолд " - Комисия за защита на конкуренцията не позволи на холдинга да купи активите на ЧЕЗ у нас, тъй като имал бизнес със застраховки в енергетиката и това можело да навреди на конкуренцията.
А Бойко Борисов по този начин и не се научи да си мери приказките. " Виждате по какъв начин спряхме и Гинка Върбакова ", сподели той, когато публицисти го попитаха негов ли е гласът от компрометиращия запис и в действителност ли е пратил КФН като углавен отряд в " Еврохолд ". Премиерът очевидно искаше да изясни, че няма двоен критерий и че държавните органи бдят и ревизират всеки кандидат-купувач, само че несъзнателно удостовери това, което всички знаем - че мощна ръка държи " самостоятелните " регулатори на пай мотив и ги направлява по кое време да хапят, по кое време да лаят, по кое време да служат. Междувременно " Еврохолд " апелира отхвърли на Комисия за защита на конкуренцията да купи активите на ЧЕЗ и наскоро завоюва правосъдното дело.
А има и други случаи, в които решенията на Комисия за защита на конкуренцията са подплатени с оборими причини от вида " намерихме теле под вола ". Неубедителни бяха и съображенията, с които регулаторът посече желанието на чешкия милиардер Петр Келнер да купи медийната група на Нова тв. Малко по-късно Комисия за защита на конкуренцията утвърди " верния " купувач - братя Домусчиеви.
Съвсем неотдавна пък комисията стовари необяснимо тежка глоба за противоречиво нарушаване на веригата за детски игри и играчки " Хиполенд ". Неприятностите на известната компания започнаха, след като притежателят й Мариан Колев получил от различен състезател от същия отрасъл оферта за общ бизнес, но отказал. Малко по-късно (не)случаен жител се оплакал в Комисия за защита на конкуренцията (странно за какво не в другата комисия - за отбрана на потребителите), че отишъл да си купи не един-два, а няколко конструктора " Лего " на промоция в един от магазините на веригата, само че ето че, мечтаната численост не била налична. КЗК стартира инспекция, която много се проточи и завърши - не щеш ли, тъкмо когато в разгара на митингите синът на Колев се оказа една от жертвите на полицейското принуждение и бащата излезе с енергично отворено писмо в отбрана на недоволството против властта. Последва " фиш " за санкция от КЗК - поради оня случай с изчерпаните " Лего ".
Низ от инцидентни събития и съвпадения? Точно поради такива случайности в обществото се загнезди чувството, че държавните регулатори не служат на правото и на публичния интерес, а биват използвани като бухалки за " мръсни поръчки ", за кавга с критици и съперници на ръководещите, даже за завладяване на бизнеси.
Всичко това изяснява за какво за властимащите е извънредно значимо
да конфигурират в основните организации и комисии предани кадри,
подготвени, в случай че се наложи, да жертват професионалния си престиж в името на " по-висши " ползи. А такива мераклии все по-трудно се намират. Не тъй като липсват претенденти за шеметна кариера и висока държавна заплата, а тъй като и най-амбициозните си дават сметка, че наближаващите избори могат да прекроят мощно политическия пейзаж.
---------------------
Дефицит
" Резервната пейка " на селекционера Борисов заплашително оредява и му се постанова да размества едни и същи играчи, поверявайки им разнообразни постове в изпълнителната власт. Така за нула време (в политическия смисъл) Росен Желязков мина от основен секретар на Министерски съвет през началник на Агенцията за електронно ръководство и ръководител на Комисията за контролиране на известията, където престоя по-малко от година, тъй като се наложи да стане министър на превоза.
Шефът на Национална агенция за приходите Бойко Атанасов бе командирован отпред на Комисията за финансов контрол. В КФН бе пренасочена и фамозната някогашна депутатка от ГЕРБ Диана Йорданова, която стана за смях, когато като докладчик на проектозакона за финансовия одит стигна до глава седма и " разчете " римското число VІІ като " Ви Ай Ай ". В същата комисия се озова и друга забавна птица, очевидно със солидни подкрепи - Мария Филипова. 33-годишната красавица преди този момент бе в Държавната комисия по хазарта. Тя се оказа единственият ръководител на ДКХ, който мина сред капките в абсурда с лотариите на Божков и големите неплатени такси, които комисията е проспала. И вместо неприятности с Темида получи чудесно заплатен пост в КФН.
Бившият началник на КПКОНПИ Пламен Георгиев пък кацна като консул във Валенсия, без да знае дума на испански. А някогашният основен прокурор Сотир Цацаров го замести като началник на Комисията по конфискацията. В заника си като министър на финансите Владислав Горанов се раздели с шефа на кабинета си - прати го да управлява Комисията по хазарта.
Примерите са безспир. Гладът за фрагменти е явен. Той издава какъв брой изчерпана е сегашната власт.
От миналата година се разгорещяват пристрастеностите към стратегическата Комисия за енергийно и водно контролиране . Там още напролет трябваше да има съществено обновяване, защото мандатите на ръководителя Иван Иванов и на още четирима от 9-членната комисия изтекоха на 2 април. Тогава самият проф. Иванов съобщи, че той самият не желае още един мандат. Но ГЕРБ и патриотите не реагираха. През юни ненадейно стана напечено - премиерът Борисов се ядоса и се закани да уволни управлението на КЕВР (с изтеклите мандати!). Зевсовият му яд кипна, откакто от енергийния регулатор пристигна анонс, че парното ще нараства, и народът взе да недоволства, че сметките порастват и че обещаваното персонално от премиера поевтиняване в действителност се оказва повишение. След експлоадирането на Борисов парламентът най-сетне задвижи процедурата за избор на нови комисари. Започна
мъчителна селекция с издигане и отдръпване на претенденти,
с смяна на разпоредбите за избор в крачка и с взаимни обвинявания в порочно кадруване - този номиниран бил човек на Делян Пеевски, различен на Христо Ковачки, трети... Накрая се получи се нещо като " клан-клан-недоклан " - депутатите избраха трима нови членове на КЕВР (всъщност двама от старите членове получиха нови петгодишни мандати), само че не съумяха да назначат нов ръководител и член на комисията за енергийния сектор (никой от номинираните не получи задоволително гласове). Така проф. Иван Иванов и Евгения Харитонова посрещнаха Нова година на старите си постове с изтекли преди осем месеца мандати.
В Закона за енергетиката ясно написа: " Изборът на нови членове на КЕВР се създава не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди приключването на мандата на настоящите членове ". Но очевидно ръководещите считат, че законите би трябвало да се съблюдават единствено от управляваните.
А значимите кадрови решения очевидно стават все по-голяма повинност за Борисов и сътрудниците му, тъй като
изтеклите мандати към този момент се трансформират в продължителен проблем
Председателят на Комисията за контролиране на известията Веселин Божков престоя на поста си цели три години и половина след приключването на мандата, до момента в който му търсеха правоприемник.
Шефът на Агенцията за нуклеарно контролиране Лъчезар Костов също се задържа прекалено на поста си - две години и от горната страна след края на мандата. АЯР е организацията, която издава лицензите за нуклеарните планове - за площадки, за мощности, за АЕЦ " Белене " и за АЕЦ " Козлодуй ". С АЯР смешка не трябва, ГЕРБ и патриотите го знаят и това очевидно ги затрудни в избора. Но по Коледа се случват чудеса и не щеш ли държавното управление най-сетне намери нов ръководител - на съвещанието си на 23 декември реши да назначи отпред на АЯР Цанко Бачийски, дълготраен кадър на АЕЦ " Козлодуй ". Една от аргументите за неочакваното разбързване евентуално е наказателната процедура, която Европейска комисия стартира против България поради несвършена от нуклеарната организация работа.
Но за промяна на върха в Комисията за отбрана на потребителите времето не стигна. Мандатът на сладкодумния председател на КЗП Димитър Маргаритов официално завърши преди половин година - в края на юни 2020-а, само че ръководещите нехаят. Всъщност не е чудно, че Борисов и компания не бързат да го сменят (или преназначат) - Маргаритов наистина е цвете на фона на предходния началник на тази комисия. А и по-подходящ очевидно не могат да намерят.
Комисията за отбрана на персоналните данни също е с " баято " управление. Председателят на комисията Венцислав Караджов и четиримата членове на комисията бяха определени от Народното събрание през април 2014 година за 5-годишен период. Управляващите май се чудят да им поверят ли нови мандати, или да им търсят наследници. " Сега " попита държавното управление по кое време ще внесе номинации в Народното събрание и кого ще предложи. Пресслужбата на Министерски съвет отговори, едвам отбие номера: " Практиката през годините демонстрира, че другите държавни управления оферират на Народното събрание нов състав на КЗЛД след приключването на петгодишния период. Към сегашния миг, без значение от епидемиологичната конюнктура, се работи по оферти за нов състав ".
Още напролет на предходната година изтекоха и мандатите на инспекторите към Висшия правосъден съвет отпред с основния инспектор Теодора Точкова. Парламентът даже не е разкрил процедурата за издигане на кандидатури. Неотдавна Съюзът на съдиите за повторно напомни на депутатите, че бавят избора. А ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов изиска оставката на Точкова - не поради изтеклия й мандат, а поради абсурда " ЦУМ-гейт ", в който преди дни се удостовери с публични документи, че . А Точкова даже нямаше смелостта да се изправи и да отбрани дейностите си пред Висш съдебен съвет, въпреки и болшинството в съвета да ѝ адвокатства безусловно.
В момента ГЕРБ и патриотите имат други цели - заети са да оцеляват на инат на коронавирус рецесията, на леви и десни неприятели и на атакуващия ги по всички флангове президент. И явно не им се занимава с изтекли мандати и тегави кадрови въпроси.
Но има една комисия, чийто
настоящ състав е толкова скъп за управляващите,
че се готвят да го запазят чак до 2030 г. Това е Комисията за защита на конкуренцията , ръководена от Юлия Ненкова. Малко преди Коледа министърът на стопанската система пусна за публично разискване законопроект, който планува удължение на мандатите на комисарите по конкуренцията от 5 на 7 години и връща възможността да повторят мандатите си. Според настоящия закон Ненкова и сътрудниците й би трябвало да приключат работата си в Комисия за защита на конкуренцията през юни. Кое ги прави толкоз скъпи, та се предлага бетонирането им на постовете за дълги години?
Често се разяснява, че председателката на Комисия за защита на конкуренцията Юлия Ненкова е майка на младия депутат от ГЕРБ Александър Ненков. Но кариерата на тази дама е обвързвана с ГЕРБ още от зората на партията. Тя беше юристка в Столичната община, когато кметът Бойко Борисов я направи своя заместничка. После Юлия Ненкова оглави Надзорния съвет на Агенцията за приватизация - в интервал, в който приватизация към момента имаше. А през 2016 г. ГЕРБ я издигна за ръководител на Комисия за защита на конкуренцията.
Като бухалки
По закон държавните регулатори са самостоятелни. Идеята е парламентът/респективно държавното управление да избират допустимо най-качествените кадри за ръководители, а те на собствен ред да управляват и надзирават независимо и тъкмо, без да се въздействат от политическата обстановка и без да извършват прищевките на ръководещите. Това е и повода да има мандати – с цел да не може властта да сменя заемащите основни постове като носни кърпички. Всичко това обаче е единствено на хартия, а действителността е толкова различна, че роди крилата мисъл, че у нас регулаторите са самостоятелни, тъй като от тях нищо не зависи - решенията се взимат от шепа хора, окупирали върха на властовата пирамида. Именно тази " самостоятелност " докара до рискова разновидност -
държавните контролни органи се изродиха в бухалки против непослушните
и недолюбващи мощните на деня и в стабилен заслон за греховете на " вярно насочените ".
Миналото лято се появи запис на телефонен диалог, в който глас, мощно напомнящ на премиерския, обяснява по какъв начин ще размаже някой, който не се преценява с волята му, като за задачата е впрегната Комисията за финансов контрол (КФН). Записът се оказа от времето, когато финансовата група " Еврохолд " изиска да придобие активите на ЧЕЗ в България. Прокуратурата не изключително драговолно се зае да ревизира записа със заканите и съумя да замете абсурда. А " Еврохолд " в действителност се оказа обект на инспекция, КФН откри неизвестно какви " ужасни " неща и изпрати отчета си в прокуратурата и в ДАНС, с което пося тежки подозрения. Освен това " разкритията " на финансовия контрол дадоха коз на другия регулатор да пореже " Еврохолд " - Комисия за защита на конкуренцията не позволи на холдинга да купи активите на ЧЕЗ у нас, тъй като имал бизнес със застраховки в енергетиката и това можело да навреди на конкуренцията.
А Бойко Борисов по този начин и не се научи да си мери приказките. " Виждате по какъв начин спряхме и Гинка Върбакова ", сподели той, когато публицисти го попитаха негов ли е гласът от компрометиращия запис и в действителност ли е пратил КФН като углавен отряд в " Еврохолд ". Премиерът очевидно искаше да изясни, че няма двоен критерий и че държавните органи бдят и ревизират всеки кандидат-купувач, само че несъзнателно удостовери това, което всички знаем - че мощна ръка държи " самостоятелните " регулатори на пай мотив и ги направлява по кое време да хапят, по кое време да лаят, по кое време да служат. Междувременно " Еврохолд " апелира отхвърли на Комисия за защита на конкуренцията да купи активите на ЧЕЗ и наскоро завоюва правосъдното дело.
А има и други случаи, в които решенията на Комисия за защита на конкуренцията са подплатени с оборими причини от вида " намерихме теле под вола ". Неубедителни бяха и съображенията, с които регулаторът посече желанието на чешкия милиардер Петр Келнер да купи медийната група на Нова тв. Малко по-късно Комисия за защита на конкуренцията утвърди " верния " купувач - братя Домусчиеви.
Съвсем неотдавна пък комисията стовари необяснимо тежка глоба за противоречиво нарушаване на веригата за детски игри и играчки " Хиполенд ". Неприятностите на известната компания започнаха, след като притежателят й Мариан Колев получил от различен състезател от същия отрасъл оферта за общ бизнес, но отказал. Малко по-късно (не)случаен жител се оплакал в Комисия за защита на конкуренцията (странно за какво не в другата комисия - за отбрана на потребителите), че отишъл да си купи не един-два, а няколко конструктора " Лего " на промоция в един от магазините на веригата, само че ето че, мечтаната численост не била налична. КЗК стартира инспекция, която много се проточи и завърши - не щеш ли, тъкмо когато в разгара на митингите синът на Колев се оказа една от жертвите на полицейското принуждение и бащата излезе с енергично отворено писмо в отбрана на недоволството против властта. Последва " фиш " за санкция от КЗК - поради оня случай с изчерпаните " Лего ".
Низ от инцидентни събития и съвпадения? Точно поради такива случайности в обществото се загнезди чувството, че държавните регулатори не служат на правото и на публичния интерес, а биват използвани като бухалки за " мръсни поръчки ", за кавга с критици и съперници на ръководещите, даже за завладяване на бизнеси.
Всичко това изяснява за какво за властимащите е извънредно значимо
да конфигурират в основните организации и комисии предани кадри,
подготвени, в случай че се наложи, да жертват професионалния си престиж в името на " по-висши " ползи. А такива мераклии все по-трудно се намират. Не тъй като липсват претенденти за шеметна кариера и висока държавна заплата, а тъй като и най-амбициозните си дават сметка, че наближаващите избори могат да прекроят мощно политическия пейзаж.
---------------------
Дефицит
" Резервната пейка " на селекционера Борисов заплашително оредява и му се постанова да размества едни и същи играчи, поверявайки им разнообразни постове в изпълнителната власт. Така за нула време (в политическия смисъл) Росен Желязков мина от основен секретар на Министерски съвет през началник на Агенцията за електронно ръководство и ръководител на Комисията за контролиране на известията, където престоя по-малко от година, тъй като се наложи да стане министър на превоза.
Шефът на Национална агенция за приходите Бойко Атанасов бе командирован отпред на Комисията за финансов контрол. В КФН бе пренасочена и фамозната някогашна депутатка от ГЕРБ Диана Йорданова, която стана за смях, когато като докладчик на проектозакона за финансовия одит стигна до глава седма и " разчете " римското число VІІ като " Ви Ай Ай ". В същата комисия се озова и друга забавна птица, очевидно със солидни подкрепи - Мария Филипова. 33-годишната красавица преди този момент бе в Държавната комисия по хазарта. Тя се оказа единственият ръководител на ДКХ, който мина сред капките в абсурда с лотариите на Божков и големите неплатени такси, които комисията е проспала. И вместо неприятности с Темида получи чудесно заплатен пост в КФН.
Бившият началник на КПКОНПИ Пламен Георгиев пък кацна като консул във Валенсия, без да знае дума на испански. А някогашният основен прокурор Сотир Цацаров го замести като началник на Комисията по конфискацията. В заника си като министър на финансите Владислав Горанов се раздели с шефа на кабинета си - прати го да управлява Комисията по хазарта.
Примерите са безспир. Гладът за фрагменти е явен. Той издава какъв брой изчерпана е сегашната власт.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ